Затъпяване – скритата цел на държавното образование  Крайно време е да

Затъпяване – скритата цел на държавното образование 

Крайно време е да се вгледаме в предишното, с цел да се сдобием още веднъж с просветителна философия, която дава резултати. На мен доста ми подхожда просветителният метод, към който се е придържала ръководещата класа в Европа в продължение на хилядолетия. Аз също се стремя да го ползвам в преподаването си – е, доколкото съумея да го прокарам ненаказано в актуалната институция на наложителното обучение. Смятам, че той е еднообразно ефикасен както за богатите, по този начин и за бедните деца.

В сърцевината на тази елитна просветителна система стои убеждението, че човек научава същински единствено това, което е научил самичък. Системата извънредно постоянно слага детето в обстановка, в която то единствено би трябвало да се оправи със задачата, без да има кой да го направлява. Понякога това е обвързвано с огромни опасности, като да вземем за пример галопиране на кон или прескачане на трудности с него. С тази задача несъмнено, са се справили хиляди богаташки деца под десетгодишна възраст. Можете ли да си визиите по какъв начин може да постигнеш сходно нещо, в случай че нямаш убеденост в личните си качества? Понякога задачата се състои просто в това, да се оправиш със самотата, тъкмо както Хенри Торо е направил на брега на езерото Уолдън или пък Айнщайн – в швейцарската митница.

В момента лишаваме от нашите деца цялото време, което им е належащо, с цел да развият способността си да учат независимо. На това би трябвало да се постави край. Налага се да изобретим учебни прекарвания, които да им върнат огромна част от това време. Трябва да се доверяваме на децата да учат, без значение от доста ранна възраст. Темата може да се задава в учебно заведение, само че проучването й би трябвало да става отвън институционалния подтекст. Трябва да създадем стратегия, която да дава опция на всяко дете да развие независимо своята уникалност и да израсне решително, че може да разчита на себе си.

Трябва час по-скоро да дадем на децата време за самостоятелни занимания, тъй като те са същинският ключ към независимото учене. Освен това би трябвало да ги въвлечем още веднъж в действителния свят колкото се може по-бързо, с цел да може да не прекарат независимото си време в нереална активност.

Каквото и да е образованието, то би трябвало да ви трансформира в неповторима персона, не в конформист; би трябвало да ви въоръжи с автентичност, с цел да се справяте с огромните предизвикателства; би трябвало да ви разреши да откриете полезностите, които ще ви упътват в живота; би трябвало да ви обогати духовно, да станете човек, който обича това, което прави, където и да е, с който и да е; то би трябвало да ви научи кои са значимите неща: по какъв начин да живееш и по какъв начин да умреш.

Това, което спъва образованието в Съединени американски щати, е обществената доктрина, съгласно която има единствено един верен метод да се израсне. Това е антична египетска концепция, символизирана от пирамидата с око на върха – същата, която е на гърба на Джордж Вашингтон на еднодоларовата ни банкнота. Според нея всички хора са камъни, чиято стойност се дефинира от позицията им в пирамидата. Тази доктрина има доста лица, само че всъщност разкрива светогледа на мозъци, захласнати от предпочитание за надзор над съзнанието на другите, както и за доминиране и стратегически игри за поддържането му.

По времето на фараоните този метод може и да е давал резултати, само че през днешния ден сигурно не е по този начин. Историята на човечеството не дава никакви учредения да се счита, че съществува концепция, която безусловно би трябвало да господства в съзнанието на всички деца, до момента в който порастват. Въпреки това искащите да монополизират този интервал от развиването на децата в никакъв случай не са били по-близо до постигането на задачата си. Ключът към отбраната на скъпоценните ни американски идеали за правото на персонален живот, многообразие и характерност се крие в метода, по който отглеждаме децата си. Децата научават това, което претърпяват на процедура. Разпределете децата в класове и те ще изживеят живота си в невидима клетка, изолирани от общността; прекъсвайте децата със звънци от самото начало и те ще се научат, че няма нищо важно; принудете ги да се молят за естественото си право да вървят до тоалетна и те ще се трансфорат в лъжци и подлизурковци; подигравайте им се и те ще се откажат да основават тесни връзки с хората; засрамвайте ги и те ще изнамерят хиляди способи да ви го върнат. Навиците, усвоени в огромните организации, са съдбовни.

По формулировка характерността, фамилията и общността са рожба на неповторими, единствени по рода си връзки сред хората, а не на „ вярното “ едромащабно мислене. Личното време е от решаващо значение за развиването както на еднаквост, по този начин и на кодекс от персонални полезности, без които персона не може да има. Децата и фамилиите имат потребност товара на държавния контрол и опасност да се повдигне от плещите им, с цел да развият личните си истински изразни средства. Без тях свободата е лишена от смисъл.

От работата си като преподавател през целия ми живот съм научил, че и теорията, и структурата на всеобщото обучение са надълбоко неправилни. Те не дават отговор нито на демократичната логичност, нито на националния ни блян. Това се дължи на обстоятелството, че те не са правилни на правилата на демокрацията, която към този момент е най-хубавата идея за народен ред, макар че понастоящем не живеем съгласно тях.

Масовото обучение не може да създаде почтени жители, защото ежедневно си служи с нечестна конкуренция, подтисничество и гнет. Училищата, чието развиване сме позволили, не могат да преподават нематериални полезности, които придават смисъл на живота и на богати и небогати. Школуването се крепи на византийската тактичност на премиите и заканите, моркова и тоягата. Благоволението на властимеющите, оценките и другите дрънкалки на подчинението нямат никаква връзка с образованието; те са аксесоари на робията, не на свободата.

Масовото обучение поврежда децата. Не ни би трябвало още повече от него. Под претекст, че в действителност е обучение, то краде от джоба ни тъкмо както Сократ е предсказал преди хиляди години. Един от най-сигурните признаци на същинското обучение е това, че то не коства доста и не е подвластно от скъпи играчки и съоръжение. Преживяванията, които водят до него и самоосъзнаването, което го движи, са съвсем безвъзмездни. Доларите мъчно могат да се трансфорат в обучение. Школуването обаче е огромна спекулация, освен това все по-безочлива.

Преди шейсет и пет години Бертранд Ръсел, един от огромните математици на века, най-великият му мъдрец и също така непосредствен родственик на краля на Англия, е прозрял, че всеобщото обучение в Съединени американски щати недвусмислено служи на антидемократични цели. Според него то е скрит план за основаване на изкуствено национално единение посредством елиминиране на човешкото многообразие и на неговата люлка – семейството. Масовото школуване създава един елементарно разпознаваем, типично американски възпитаник. Той е антиинтелектуален, религиозен, без самочувствие и убеденост и има по-малко от по този начин наречената от Ръсел „ вътрешна независимост “ от който и да било възпитаник в друга нация, позната нему в предишното или сегашното. Той твърди, че школуваните деца се трансформират в жители с лекомислен „ всеобщ темперамент “, които се отнасят пренебрежително към естетиката и устрема към съвършенство и са несъответстващи в персоналните си житейски рецесии.

„ Добри огради – добри съседи “ е споделил Робърт Фрост. Естественият метод да се научим да живеем дружно в общественост е като първо се научим да живеем настрана като човеци и фамилии. Човек може да харесва другите единствено когато харесва себе си.

Ние обаче щурмувахме казуса с единството като инженери – сякаш е допустимо да го решим, като чисто механично струпаме другите фамилии и общности под необятния, хомогенизиращ чадър на институции от рода на наложителното учебно заведение. Резултатът от тази скица е, че демократичните идеали, които са единственото опрощение за провеждането на националния ни опит, са предадени.

Търсенето на директен път към единството към момента продължава. Днес то унищожава фамилиите и общностите тъкмо както и преди. Възстановете ги и младежите ще стартират да се самообразоват с наша помощ – точно както са го правили в зората на нацията ни. Днес те няма защо да работят, с изключение на за пари, а това в никакъв случай не е било задоволително добра мотивация. Разрушете тези институционални учебни заведения. Отменете условието за преподавателска подготовка и дано всеки, който има дарба да преподава, се състезава за клиентела. Приватизирайте целия този бизнес – доверете се на свободния пазар. Знам, че това е по-лесно да се каже, в сравнение с да се направи, само че белким имаме различен избор? Нуждаем се да понижим обсега на учебното заведение, не да го усилваме.

От: „ Затъпяване – скритата цел на държавното обучение “, Джон Гатоу, превод от британски Гаяне Минасян, изд. „ Изток-Запад “, 2010 година
Снимка: johntaylorgatto.com